Бобов дол. Знаете ли,че името му се споменава още през 1576 г. в османски данъчни документи под името Бободол? Тук не сме само пришълци,както казват.  През 30-те години на XIX век френският геолог Ами Буе посещава района и проучва находищата на каменни въглища. След освобождението на България от турско робство,находището се превръща в държавна мина. И след 1944 г. започва икономически подем. Изграден е стопански минноенергиен комбинат „Бобов дол“ с рудници: „Бабино“, „Бобов дол“, „Миньор“, „Хр.Ботев“ и др.  Изгражда се обогатителна фабрика, ремонтна база, кислороден цех,болница,наркооп,банки... През 1980 в град Бобов дол живеят над 8000 човека. А в СМК Бобов дол работят 12 000 души от областа. Някои от вас може и да си спомнят,че имаше хлебозавод,хотел... Басейни.  Помните ли кръглото кафе? Животът в градът ни кипеше.   За всички ни е ясно,че това няма да се върне. Но е жалко,че живеем в държава,която допуска да се обезлюди цяла община,без да предприеме никакви мерки. Да,ЕС има изисквания. Но защо и ние да нямаме изисквания за алтернавен вариант за препитанието на хората,които живеят тук? Повече от 800 човека останаха без работа. Вече цели семейства се изнасят от града. Но най-жалкото е,че ние допуснахме това. Всеки чакаше някой друг да направи нещо,някой друг да вади горещите кестени от огъня,не бяхме единни... Сега си нямаме болница. Хлебозавод. Хотел. Басейни. Азотна. Рудник Бабино,Мламолово и т.н., нямаме ХОРА.. Скоро и град няма да имаме.